Оригинален подарък | Световни Рекорди | SkyVision

Победителите и техните рекорди Част 1

09 Jul Победителите и техните рекорди Част 1

Какво е нужно, за да подобрите световен рекорд?

 

Това е въпрос, който няма точен отговор. Първо ще трябва да се вгледаме в самите нас, а след това и в няколко личности, които са успели да го постигнат. Не можем да Ви обещаем, че до края на тази статия ще имате конкретни решения. Това, което ще се постараем е да Ви покажем какви са първоначалните стъпки към успеха.

 

Погледнете себе си, какво виждате?

 

Всеки човек си поставя някакви цели. Може да се каже, че до голяма степен сами начертаваме пътя в живота си. Върховете, които избираме, определят докъде ще стигнем. Нашите мечти са това, което ни мотивира да продължаваме. Колкото по-високо се целим, толкова повече трябва да се борим. Трябва да сме готови за продължителни жертви и постоянство и може би, само може би, накрая ще успеем.

 

Но защо е толкова важно да имаме цел, не може ли просто да оставим живота да си върви? Да се случва каквото е писано? Отговорът е, че може. Има голям шанс да изживеете един нелош живот. Проблемът е, че хората не са устроени по този начин. Дълбоко в нашата същност се таи желанието да се развиваме и да покоряваме света около нас. Всекидневно, несъзнателно се опитваме да спечелим. Не ни вярвате? А спомняте ли си, когато се качвахте в автобуса и усещахте желанието да влезете пръв? А не Ви ли се иска да сте най-добре облеченият човек наоколо, този с най-готината прическа, да имате най-висока заплата? Е, това не значи ,че сте лош човек. Това говори, че сте нормален човек, който се стреми да е победител. В първата част на статията си ще Ви представим двама човека за пример. Хора, които са си поставили ясни цели и не са спрели, докато не са ги постигнали.

 

Човекът подводница

 

Името на първия победител, с който ще Ви запознаем, е Ахмед Габр. Избираме да започнем с него, защото той не е покорил връх, а точно обратното, и въпреки това е шампион. Ахмед Габр държи световния рекорд на Гинес за най-дълбоко гмуркане с акваланг в солена вода. Той е успял да стигне до невероятните 332,35 метра дълбочина. Само за сравнение, повечето подводници, използвани през Втората световна война, са стигали до 200-280 метра дълбочина. Този полу-човек, полу-подводница е роден на 9 Ноември 1972 година в Египет. Прекарва 17 години в Египетската армия като офицер в специалните служби, където е и инструктор по гмуркане.

 

 

Последните си 4 години като такъв използва за всевъзможни приготовления, гмуркания и тренировки, за да се подготви за счупване на рекорда. Дотогава той се държи от Нуно Гомез, който успява да достигне впечатляващата дълбочина от 318.25 метра. Цялата идея се заражда, когато египтянинът си задава въпроса какъв е лимитът на човешкото тяло? Той иска да разбере каква е дълбочината, на която може да се спуснеш, преди да има фатални последствия. След като не намира конкретен отговор, решава да провери сам. През 2010 г. събира екип от 24 опитни гмуркачи, медици, професионалисти по техническата част и други специалисти от цял свят и започва своята подготовка.

Много важна част е била подборът на мястото, където да се осъществи рекордното гмуркане. Били са обмисляни няколко локации, но накрая е предпочетено място с минимални подводни течения и други фактори, които могат да попречат на гмуркането. В крайна сметка избраната дестинация е Дахаб, Южен Синай.  В началото подготовката на Ахмед Габр е основно психологическа, тъй като се изисква изключително спокойствие и концентрация при гмуркане на такава дълбочина. Следват и множество пробни гмуркания и тренировки както на суша, така и във вода. Всичко трябвало да е перфектно изчислено и обмислено. И така на 18 Септември 2014 намерението на Ахмед Габр да отговори на зададения въпрос се осъществява и той поставя нов световен рекорд за гмуркане с акваланг в солена вода с достигнатите 332,52 метра.  Първоначално целта е била 350 метра, но екипът решава, че опасността е прекалено голяма и се задоволяват с постигнатото. Пътят надолу отнема само около 12 минути, през които рекордьорът диша въздух с различно съдържание на други газове, за да се избегнат редица усложнения.

Изкачването нагоре продължава 13 часа и 35 минути. Това се дължи на опасността от рязката смяна на налягането. Въпреки че се е очаквало възстановяването след гмуркането да отнеме часове, Ахмед успява да даде изявление пред хората и медиите, минути след като излиза от водата.

 

Повече за Габр можете да научите на официалния му сайт.

Photos courtesy of ahmedgabr.com

Images by Giorgio d’Imperio, Didier Noirot, Jenny Lord, Nomen Nabata, Corinne Chevallier, and Simone Piccoli

Рекорд, два,три…

 

Следващият ни победител също е гмуркач по професия. Той обаче се гмурка без помощта на акваланг. Това означава, че може да разчита само на въздуха, който си поема, преди да се гмурне. Хърбърт Нич е роден в Австрия на 20 Април 1970 година и към момента е счупил 33 официални рекорда на измежду всички възможни дисциплини, свързани с гмуркане без въздух. Днес ще можете да прочетете за 3 от тях, които ние смятаме за едни от най-впечатляващите.

©herbertnitsch.com

Ще започнем с рекорда му за гмуркане с постоянна тежест. В това състезание гмуркачите нямат право да държат никакви предмети, или да са закачени към устройства, с помощта на които да потънат по-бързо. Трябва да разчитат единствено на собственото си тегло и умения в плуването. През 2006 Нич успява да подобри досегашния рекорд, като се потапя на дълбочина от 110 метра, но допуска техническа грешка, не успява да излезе на повърхността достатъчно бързо и опитът му не се зачита. Очевидно това само мотивира австриеца и по-късно през същата година той подобрява постижението си с 1 метър, като достига 111 метра. Този път всичко е официално и рекордът му е признат от всички федерации по гмуркане. Разбира се, това не е краят. Нич осъзнава, че да се състезава с най-добрия, значи да се състезава със себе си, и го прави успешно. През 2009 той подобрява постижението си и достига до 123 метра, до които никой друг не е достигнал и до днес.

©herbertnitsch.com

Вторият рекорд, за който ще Ви разкажем, а може би и най-впечатляващият такъв, е в безлимитното гмуркане. В това гмуркане състезателите имат право да използват всичко, каквото им хрумне, за да стигнат по-голяма дълбочина. От камъни, през малки устройства, до огромни “шейни”, които приличат на торпедо и имат огромни двигатели. На 6-ти Юни 2012 се случва нещо, което едва ли скоро ще бъде повторено. Нич успява да достигне дълбочина от 253.2 метра. Както вече споменахме, това е дълбочината, до която са достигали подводниците през Втората световна война. Изглежда, че австриецът наистина е наполовина човек и наполовина риба. За съжаление, при изплуването Нич изпада в азотна наркоза. Това се получава, когато в тялото му навлиза твърде много азот, който става токсичен и го кара да се чувства като пиян. Изпада в безсъзнание за кратко и се свестява близо до повърхността. Първоначално, след излизането всичко изглежда наред, но след около 15 минути сигнализира на екипа си, че се чувства слаб и състоянието му е толкова притеснително, че бива пренесен по въздух до предварително подготвена декомпресионна камера. Впоследствие е подложен на дълго лечение в Германия, където се оказва, че е получил множество микроинсулти при изкачването към повърхността. Докторите предвиждат, че Нич няма да може да върне способността си да ходи никога повече. Но Нич не е свикнал да чува, че нещо е невъзможно и въпреки прогнозите успява да се възстанови до голяма степен и да проходи. Интересно е, че все още продължава да има проблеми с координацията и баланса си, докато е на суша, но няма такива проблеми във вода. Може би частта от него, която е риба, просто надделява и се опитва да го върне в морето, където принадлежи. Той продължава да се гмурка и до днес.

© Francine Kreiss

Третият рекорд на австриецът, за който ще Ви разкажем, е доста по-прост и скучен. Нич просто е задържал въздуха си под вода за 9 минути и 4 секунди….

©herbertnitsch.com

Повече за Нич може да научите на официалния му сайт.

Photos courtesy of www.herbertnitsch.com

Очаквайте продължение, в което ще завъртим нещата на 180 градуса и ще насочим погледите си високо във въздуха.

 

КРАЙ НА 1ВА ЧАСТ

Няма Коментари

Остави коментар