Оригинален подарък | Моят полет с жирокоптер | SkyVision

Моят полет с жирокоптер

blank

25 Jul Моят полет с жирокоптер

Историята за един полет с жирокоптер

Датата беше 14 Юли. Денят беше събота. Станах около 9-9.30 и отидох да закуся. Едни от най-вкусните палачинки, които бях опитвал. Добро начало на деня. След бързата закуска грабнах кърпата и хукнах към плажа. Забравих да спомена? Да, намирах се на южното ни черноморие.

Както през повечето дни на Юли и в този ден морето беше феноменално. Леки вълни, идеална температура и много, много слънце. Всичко беше идеално, не можех и да си представя по-перфектен ден.

И тогава телефонът ми звънна. Това, което видях ме накара да изпадна в огромна дилема. На екрана седеше известие, напомнящо ми за “ангажимент”, който имам в този ден точно в 12:00 часа. Ставаше въпрос за урок по пилотиране на жирокоптер, който бях получил наскоро, като подарък от близките ми. Полетът щеше да се осъществи от летище Приморско, което се намираше на около 40 минути път от мен. В този момент не знаех кое ще бъде по-лошо – да зарежа плажа и перфектното море, за да отида да летя или да разочаровам приятелите си и да пропусна полета, за да мога да се насладя на почивката си така, както съм планирал.

Нямах твърде много време за мислене и взех решение. “Ще летя!” В крайна сметка ще мога да посетя морето отново. То не е мърдало от мястото си в последните хиляда години, а пък и не искам да чувам мрънкане от приятели ми в следващите хиляда… С тежка въздишка станах от пясъка и се качих в колата.

И така се запътих към оказаната дестинация

След точно 36 минути се озовах на летището близо до Приморско. Стигнах по-бързо от очакваното и го намерих много лесно, което беше добро начало. Но ми трябваше малко повече, за да почувствам, че смяната на програмата си заслужава. В този момент се появи пилотът, който беше много дружелюбен и усмихнат. Разпита ме дали летя за първи път и дали съм ентусиазиран. Аз му отговорих, че не знам какво да очаквам, и че като цяло не обичам да летя.. Той посрещна тази информация с широка усмивка. Явно знаеше нещо, което аз не.

blank

blank

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последва кратък предварителен инструктаж с необходимата информация относно летенето, след което се качих в жирокоптера. Лека полека се запътихме към далечния край на пистата за излитане. Там спряхме за минута или две, в които пилотът отново се увери, че всичко е наред, както с машината, така и с мен. В този момент не ни оставаше нищо друго освен да се засилим и да излетим..

Приключението започва

Излитането беше изненадващо леко. Нямаше дискомфорт в корема и в ушите, както при излитането със самолет. Единственото нещо, което изпитвах в този момент беше вълнение. Истината е, че това вълнение у мен премина доста бързо, все пак вече бях летял доста пъти със самолет. В първата минута, може би две, не останах твърде впечатлен от гледките, но пък това, че не бях затворен в кабина правеше този полет доста приятен. Тогава дойде моментът, в който всичко се промени. В рамките на 10 секунди разбрах защо съм получил този подарък, защо си е заслужавало да стана от плажа и най-вече разбрах, защо пилотът се усмихна така, когато му споменах, че не обичам да летя.

 

blank

blank

Ако все още не сте се досетили, това беше моментът, в който се озовахме над морето. Не знам дали мога да опиша това, на което станах свидетел, тъй като наистина останах без думи. Логично първият плаж над който се извисихме беше Приморско. За пръв път видях морето от такъв ъгъл и осъзнах колко незапознат съм с красотата му. Изглеждаше сякаш то притежаваше всеки оттенък на цветовете синьо и зелено и ги преплиташе по начини, по които и най-великите художници не биха съумели да изрисуват. Оказа се, че в последните дни в имало обилни валежи и река Дяволска е по-кална от обикновено. Това добавяше още един нюанс към природния шедьовър. Калната вода, която влизаше в морето беше подхваната от водното течение и перфектно очертаваше посоката му. 

 

blankПреминахме покрай края на залива, където станах свидетел на интересни къщи, малки плажчета, до които може да се стигне само по вода, както и няколко скали, около които зеленият цвят сякаш светеше. Изглеждаше като че дъното на морето беше посипано с изумруди. Прелетяхме над плаж Атлиман, с който аз дори не бях запознат, както и над залива на Китен.

blank

 

Следващия плаж, над който прелетяхме беше този на къмпинг Юг и къмпинг Корал. Този плаж беше далеч по-див от останалите. В самото начало от страната на Китен имаше няколко къщи, след което следваше дива природа и зеленина. Тук там се подаваше някоя и друга каравана, но като цяло цареше едно спокойствие. Въпреки че заливът не е твърде затворен, това изглеждаше като място, което със сигурност бих посетил. Място, което цивилизацията все още не е достигнала и развалила. Изглеждаше, че там водата ставаше по-синя по-близо до самия плаж сравнено с другите места.  Това може би означава, че е по-дълбоко? Е, има само един начин да проверя.. И вече планирам пътуването.

 

blankБързо след това се показа Лозенец и нещата сякаш се обърнаха на 180 градуса. Плажът беше запълнен от чадъри, хора и какво ли още не. В морето се виждаха десетки уинд сърфисти, които се възползваха от вятъра и се носеха лудо по вълните. До тях с още по-голяма скорост препускаха джетове и моторници, а в по-дълбоките води удобно се бяха настанили няколко яхти, които изглежда нарочно се бяха отделили от шумотевицата, за да могат да се насладят на морето на спокойствие. След няколко реда къщи, построени на самия нос, на 50-тина метра от морето, се появи и плажът Оазис.

 

blankСлед всичките тези гледки мислех, не, вярвах, че няма какво повече да видя и как цялото това преживяване да стане по-впечатляващо. Е… Грешах. Както се бях разсеял си разглеждах сградите се озовахме над най-впечатляващия залив до този момент. Излезе, че най-хубавото беше останало за най-накрая. Извисихме се над Арапя. Заливът беше с формата на сълза и изглеждаше чист като такава. Водата беше като филтрирана и можех да видя дъното на морето по-добре, от където и да е другаде. Тук зеленият цвят беше някак по-светъл. Дори не мога да измисля подходящото определение, за да го опиша. Беше просто вълшебно.

 

 

 

 

Това беше и мястото, където обърнахме и потеглихме наобратно. Имах възможността да видя всичките спиращи дъха гледки още веднъж и да затвърдя всичко, което бях разбрал до момента. След това дойде и моментът, в който стигнахме обратно до летището. Тук в мен се появи леко притеснение. Моят личен опит в кацанията са свързани с неприятно чувство в главата и болки в ушите. Та, заходихме към пистата и лека-полека започнахме да се спускаме. За моя огромна радост, притесненията ми бяха напразни, нямаше никакви нежелани физиологични ефекти. Притеснението ми беше заменено от вълнение и лека тревожност защото ми се струваше, че летим доста бързо като за кацане. Но и това беше бързо забравено. Учудващо, това беше най-мекото кацане, което бях изпитвал. В единия момент бяхме във въздуха и 1 секунда по-късно вече бяхме на земята сякаш никога не сме излитали.

Какъв е изводът?

Дълго време се питах как да обобщя цялото това приключение в няколко думи. Как да предам това, което изживях. Осъзнах, че няма как да го направя. Истината е, че мога да Ви разказвам с дни за този полет. Мога да Ви покажа снимки и видеота и да Ви опиша всеки детайл по начина, по който съм го видял аз. Но няма как да разберете какво е усещането докато сами не се качите и не станете свидетели на тази божествена красота.

Та, след всичко изписано, призивът ми е следния: Опитайте летенето с жирокоптер! Ако сте го опитали, подарете го на близките си. Лично аз съм от хората, които не биха си закупили нещо подобно и съм благодарен на приятелите ми за подаръка. Това със сигурност е един от най-хубавите и най-стойностни неща, които съм получавал. Това е един спомен, който аз никога няма да забравя и Ви го препоръчвам горещо!

Няма Коментари

Остави коментар